|
|
 |
|
|
|
|
|
Будапеща |
|
|
|
|
|
« Назад
Будапеща е столицата на Унгария. Разположена е в Среднодунавската низина, на двата бряга на река Дунав, заема площ от над 550 кв.км. Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души - това е 1/5 от населението на Унгария.
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда (Стара Буда). От 106 г. до края на 4 век той е столица на провинция Долна Панония. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.
Около 900 г. областта е завладяна от маджарите. Буда, където има кралски замък от 1247 г., става столица на Унгария през 1361 г. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена.
През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административния център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти.
Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души.
През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпеща нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпеща над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията.
Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 близки села.
Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.
« Назад
|
|
 |
|
|
|
