|
|
 |
|
|
|
|
|
Статуята на свободата |
|
|
|
|
|
« Назад
Статуята на свободата е паметник, който се издига в пристанището на Ню Йорк. Медната статуя е подарък от Франция за Америка в края на 19 век в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от Независимостта на Съединените американски щати. Скулптор на статуята е Фредерик Огюст Бартолди, а Густав Айфел, конструктора на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща конструкция. Статуята на свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворява Свободата и стремежа към нея. Статуята на Свободата, от 1886 г. до откриването на самолета, е била първия американски знак, който милиони емигранти са виждали, прекосявайки океана от Европа.
Монументът е висок 46,5 m и е поставен върху платформа (55,5 m) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. 25 прозорчета напомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776 г. Под нозете ѝ са разкъсаните вериги на робството.
Изготвена е по проект на Фредерик Огюст Бартолди, като големината ѝ е близка до тази на Родоския колос. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си.
Идеята е статуята да посреща посетителите на САЩ, имигрантите и завръщащите се емигранти.
« Назад
|
|
 |
|
|
|
